Биография

Професор Кирил Нешев е роден в София през 1935 г. Завършва специалност философия в СУ «Св. Кл. Охридски» през 1960 г.  Като аспирант по етика защитава две основни тези – за евдемонизма и за ценностните характеристики на моралната цел. Дългогодишен преподавател по етика в Софийския университет, Университета във Велико Търново, Югозападния Университет, Шуменския Университет и др. Избран е за кандидат на философските науки от 1971 г. Става  доцент през  1984 г. и е доктор на философските науки от 1984 г. Печели конкурс за  професор във ФФ на  СУ през 1986 г. Декан на Философския факултет, и два поредни мандата зам. ректор на СУ «Св. Кл. Охридски» – 1980 -1988. Починал през 2010 г.

Проф. Нешев е водеща фигура на етическата философия в България. Съчетава в себе си изключително трудолюбие, широк философски кръгозор и изследователски талант. Научните му дирения са разнообразни и задълбочени.  Автор на над 50 книги – учебници, монографии и  публицистични съчинения, в областта на етиката, политологията, социологията, журналистиката, националната история. Много  известни и търсени между тях са първите учебници по етика за студенти  в най – новата история на България – «Система на етиката», «Педагогическа етика», «Журналистическа етика»,  анализа на основните етически категории –«Доброто» и «Злото»,  съчиненията по история на етиката – «Философии на морала», «История на европейската етика», книгите, посветени на актуални социални проблеми – «Философия на утопиите», «Балканският неомарксизъм» и др.

Кирил Нешев е плодовит автор с разностранни интереси. Освен от етика и философия, той се интересува и от социология, журналистика, история, литература, политология, спорт и различни обществени прояви. Началото на научната му кариера започва с изследване на евдемонизма като една от най влиятелните школи в етиката. Стремежът към щастие и неговият конфликт с изискването за подчинение на нравствения дълг е обект на първите разработки на проф. Нешев. Акцентът му като изследовател е върху това, че евдемонистите търсят реалното отражение на реалните нрави на отделна епоха или период в развитието на обществото. В труда е формулирана авторска класификация на евдемонистичните течения в етиката, отговаряща на историческото развитие на школата. Голямата историческа и теоретическа заслуга на евдемонизма, според проф. Нешев,  е приближаването му до въпроса лично – обществено, все по-точното му изясняване, опитите за всестранен анализ на този феномен от позициите на етическа философия.

Професионалната етика и нейните различни «превъплъщения» са друга приоритетна изследователска област на проф. Нешев. Без съмнение, той е между първите български етици, които пишат и разсъждават по тази нова и важна за философската етика тема. За него професионален морал притежават преди всичко онези професии, които имат за свой обект човека. Професионалната етика и нейната разработка са сред най непосредствените и неотложни задачи на философите етици. Сред основните приоритети на професионалната етика са  изработването на такива образци на поведение, кои­то са призвани да гарантират защитата на определени обществени интереси и защитата на личността като обект на професионално въз­действие. Професионалната етика изследва трудовата дейност на човека, на специалиста, съобразяващ се и с обществените потребности и интереси.

Голяма част от академичното творчество на проф. Нешев е посветена на изследвания на история на етически философии. От вдъхновени страници за класиците и основоположниците на етическото знание – Сократ, Платон , Аристотел, – до екзистенциализма и постмодерната философия, от представителите на религиозната философия – до най съвременните американски и европейски етици. В изследователското поле на проф. Нешев попадат разнообразни етически системи  – верски, политически, монархически, национални. Особено подчертан е интереса към класическите постановки на античната етика, идеите на философите – етици на Новото време,  разсъжденията на утилитаристите , възгледите на постмодерните философи. Философията на Хобс и неговият възглед за развитието на морала като видоизменение на човешкото самолюбие, идеите на Русо за свободата и равенството, прозрението на Аристотел, че доброто съвпада със самия морал и още много други етико – философски догадки на велики етици, родени в дългото развитие на нравствената философия са чудесно описани и анализирани в книгите и учебниците по история на етиката. Но те няма да са описани точно ако не посочим и разработките на проф. Нешев върху Карл Маркс и неговите утопии за „царството на свободата”, за възможен „рай” на Земята и т.н. Съвременните проблеми , повдигани от философската етика са също част от проблемното поле на изследователя проф. Нешев. Фуко, Хабермас, Х. Аренд, Р. Рорти и др. , връзката на етиката и философията със съвременнта демокрация, новите прочити на солидарността, доверието, равенството, свободата – всички тези фундаментални теми и автори намират място в изследванията на българския етик.

Основен акцент в работата на проф. Нешев е изясняването на основните етически понятия – добро, зло, свобода, чест, съвест, справедливост и т.н. Светогледният характер на опозицията добро-зло присъства във всяка панорама на света, на човешките взаимоотношения, на обяснението и осмислянето на социалния и духовния живот. Доброто и злото престават да бъдат и да изра­зяват само и единствено собствено морална тематика, а се превръщат в социалнопрактическа конфигурация с огромно духовно значение. Защото доброто и злото и по-конкретно тяхната борба, според проф. Нешев, са в основата на разкриването на човешките сили, те са глобална оценка за възможностите и способностите на човека да преодолява трудности, да надделява собствените си слабости, да гледа към бъдещето с доверие или обратното – със страх и безразличие.

Проф. Нешев е дългогодишен преподавател и изключително интересен лектор. Лекциите му често са споменавани от студентите като пример за оригиналност и задълбоченост на преподавания материал. Атрактивен, обичан от студентите, но винаги говорещ с необходима за университетски преподавател научна дълбочина, проф. Нешев над 40 години се радва на висока посещаемост на своите лекции от бъдещи филсофи, психолози, педагози, журналисти, социолози и др. При това широката ерудиция на професора му позволява да засяга между етическите теми и проблеми на историята, културата, науката, изкуството, всекидневието. Най – точното определение за него като преподавател е може би, че той винаги има позиция и я готов не само да я съобщи, но да я обсъди и дискутира със своите слушатели и студенти. Успешен научен ръководител на многобройни докторанти, многократен рецензент и научен консултант, председател и дългогодишен член на Специализирания научен съвет по философия към ВАК – всичко това са щрихи, които допълват портрета на човек , отдаден на науката и философията, учен с висока репутация и собствена позиция, оригинален изследовател и автор на собствен подход в етическата философия.